Въведение

Епохата на античността е известна още като Античната ера. Започва от началото на записаната човешка история (около 3000 г.пр.н.е.), до Ранното средновековие (около средата на 400-те години). В изобразителното изкуство терминът се отнася до периода от началото на западната цивилизация (около 4500 г.пр.н.е.) до началото на Средновековието (около 450 г.сл.н.е.).

Терминът е използван за първи път от ренесансови писатели. Изучаването на постиженията от миналото е от ключово значение за създаването на великолепни бъдещи произведения на изкуството. Тактическия подход за изучаване на произведенията на изкуството е бил чрез търсене и изучаване на древни текстове, руини, изследване на предмети като паметници, монети и статуи.

Епохата на античността и по-специално класическата античност са повлияли на ренесансовата архитектура, изкуство и градоустройство. Класическата античност създава и основата на културното движение, наречено хуманизъм.

В настоящия педадогически документ първо ще представим произхода на движението, предоставяйки кратък исторически и културен контекст на неговия възход. След това ще навлезем детайлно в спецификата на движението, въз основа на цветове, форми, мазки, перспектива и др. И накрая ще ви представим 10 от най-известните картини/скулптури през епохата и ще предоставим 2 практически примера за дейности, които могат да бъдат изпълнени в арт работилница, базирана на Античността.

За да обобщим, в това досие ще:

• Ще се запознаете с произхода на античното движение,
• Ще научите за някои от неговите ключови фигури и влиятелни лица,
• Изследвате характеристиките на античните техники,
• И много още!

Предистория на движението

Класически Рим

Древен Рим се отнася към периода на римската цивилизация- от основаването на град Рим, през 8 век пр.н.е., до разпадането на Западната Римска империя, през 5 век от н.е.

В Рим, Италия, където местните са живели сред древни останки и руини на една стара и отдавна изгубена цивилизация, започва изучаването на древните култури. Антикварите (учени, изучаващи древния свят), започват да търсят сред руините всякакви възможни следи, свързани с живота на предишни и изгубени цивилизации. В същото време, в Обединеното кралство и в други части на Европа, историците имат аналогична мисия – да открият далечното минало на страните си. Можете да разгледате изображения на Руините, във форума Romanum in Italy, чрез този линк.

Както може да се види от снимката на Руините, във форума Romanum in Italy, и до днес в Италия и други средиземноморски региони има руини от антични театри и колони и арки на храмове. Много от тези исторически забележителности могат да бъдат видяни и на територията на Гърция.

Някои историци обаче твърдят, че картите и пътеводителите на градовете от Средновековието показват, че гражданите, живяли през Средновековието, не са разбирали колко значими са тези древни паметници.

Независимо, че повечето граждани са знаели имената на известните произведения на античното изкуство, мнозина от тях не са били наясно с първоначалните им функции. Някои известни антики са Пантеонът и Колизеумът, които могат да бъдат разгледани тук.

Амфитеатърът на Флавиите, познат най-вече като Колизеума, е построен през 1 век сл. н.е., в Рим. Това е бил най-големият амфитеатър в Римската империя.

Колизеумът е построен от династията на флавийските императори. Строителството започва по инициатива на император Веспасиан през 72г. и е финансирано от събраните богатства при разграбването на Йерусалим през 70г. Много еврейски роби, част от плячката от войната, работят върху огромния амфитеатър. След завършването му през 80 г., амфитеатърът е осветен от император Тит, най-големият син на император Веспасиан. В близост до Колизеума са се намирали четири гладиаторски школи. Колизеумът е бил изцяло предназначен за игрите, организирани и финансирани от управляващия император. На откриването му, император Тит е бил домакин на игри, продължили 100 дни. По традиция, освен многото гладиаторски битки, хората са ставали свидели и на най-удивителните спектакли. Имало е битки между жерави и боеве между четири слона. Били са избити девет хиляди животни. Жените също са влизали в ролята на войни, влизащи в битка с диви животни.

През 12 век руините на амфитеатъра са превърнати в крепост на фамилията Франджипани. Значимите римски фамилии, често включително и папата, са гледали на Колизеума като на източник, от който лесно може да се придобие строителен материал за построяването на църквите и дворците им. Например, целият мрамор е бил премахнат и използван повторно в нови сгради или просто е бил горен, за да се добие вар. Търсено е било и желязото, с което са били закрепвани каменните и мраморни блокове. Това разграбване приключва едва през 1749г., когато папа Бенедикт XIV признава историческата стойност на Колизеума и забранява по-нататъшното му използване като кариера. Той посвещава Колизеума като храм в памет на Страстите Христови и изгражда кръстова станция вътре. Следващите папи позволяват Колизеумът да премине през допълнителна реставрация и археологически разследвания. Въпреки че Колизеумът вече няма оригиналните си размери, той все още е внушително цяло и привлича хиляди туристи всеки ден. В съвременните години, част от дървената арена е реставрирана.

На 7 юли 2007г. Колизеумът е обявен за едно от Новите седем чудеса на света.

Пантеонът (разгледайте изображението тук) е толкова добре и просто проектиран, че все още е почти напълно непокътнат. Това е още по-удивително, като се вземе предвид, че двама различни папи са премахвали металния покрив с други цели, оставяйки го незащитен в продължение на векове. Построен от Марк Агрипа, зет на император Август, храмът е посветен на най-светите богове на планетите, като куполът представлява небесен свод, а отворът му представлява слънцето. Опожарен през 80г.сл.Хр., той е възстановен по време на управлението на Адриан (120-125г.сл.Хр.); тухлената зидария от този период демонстрира техническото майсторство, постигнато от римляните. Ранните християнски императори забранили използването на този езически храм за поклонение и той бил изоставен, докато папа Бонифаций IV не я освещава като християнска църква, посветена на Богородица и всички християнски мъченици на 1 ноември 609г. –началото на християнския празник на Всички светии. Големият купол лежи върху цилиндър от зидани стени, вътре в които има големи празни пространства. Тези кухини, в комбинация с нишите, които обграждат вътрешността му, говорят за по-лека конструкция, като същевременно купола е поддържат от здрави арки.

Визуалният ефект се създава от три непрекъснати аркади, а ако погледнете ротондата отвън, можете да видите тухлените арки, които поемат част от напрежението на тежестта на купола. Първоначално тези външни стени са били облицовани от фин мрамор, но през вековете той е бил премахнат. Изображения на интериора, купола и портика могат да бъдат разгледани тук.

Римляните, живяли през 1400г. също не са били запознати с мащабите на древния град. Писанията, оцелели в Европа, не са били разбирани от учените и историците. Ренесансовите учени са посветили живота си на разкриването на далечното минало. В Рим, жителите се открили много от отдавна заровени чудеса както и много антики- някои под лозята си, някои под основите на нови сгради.

Статуя, открита през 1506 г., изработена от мрамор, дело на Лаокоон и синовете му (наричана още Лаокоон Груп), например, се оказва произведение на изкуството, споменато в творбите на древния римски писател Плиний. Тази статуя е публично одостояние във Ватиканските музеи. Вижте статуята чрез следния линк.

Исторически и социален контекст на движението

Когато антикварите научават повече за ценностите и практиките на древния свят, те започват да ги възприемат като част от собствената си култура. Например, ренесансови архитекти като Филипо Брунелески и Леон Батиста Алберти изследват, измерват и скицират грандиозните руини на древни сгради, опитвайки се да разберат как са били построени и използвани. След това те адаптирали тези класически форми към проектите на собствените си сгради, свързвайки собствения си свят с великите култури от миналото. Художниците започнали да ценят по-високо изкуството на гръко-римската античност, докато преди това през средновековния период фокусът е бил върху византийското изкуство.

Пример за произведение (вижте този линк) от византийското изкуство: една от най-известните оцелели византийски мозайки в църквата Света София, в Константинопол – образът на Христос Пантократор по стените на горната южна галерия, като Христос е ограден от Света Богородица и Йоан Кръстител.

Филипо Брунелески е бил италиански архитект, златар и скулптор. Първият ренесансов архитект, той формулира принципите на линейната перспектива, които управляват живописното изобразяване на пространството до края на 19 век. Смятан е за основател на ренесансовата архитектура.

Брунелески и Донатело са били едни от първите хора, които изучават физическата структура на руините в Древен Рим. Брунелески развива своята система за линейна перспектива след наблюденията и изследванията си на Древен Рим.

Докато в Италия учените изучават произведенията на античното изкуство на Рим, в Англия, Хенри VII наема антиквар – Джон Леланд, за да изследва английските реликви. Имало е опити да се докаже, че историята на английската нацията е поне толкова древна, колкото италианската и гръцката.

Класическа Гърция

В контекста на изкуството, културата и архитектурата, Класическа Гърция е датирана в периода около 200 години, което означава около 5-ти и 4-ти век пр.н.е. в Древна Гърция. Има редица известни архитектурни антики, които са били построени в този период. Една от тях е Партенонът (вижте изображение тук). Изграждането му започва през 5 век пр.н.е.

Партенонът е бивш храм на атинския Акропол, който е посветен на богинята Атина. За известно време той е служел и като хазна, а през последното десетилетие на 6 век от н.е., е превърнат в християнска църква, посветена на Дева Мария. Самият Партенон всъщност заменя по-стар храм на Атина, който историците наричат Пред партенон, който е бил разрушен при персийското нашествие от 480г. Декоративните скулптури на Партенона се считат за едни от най-върховите точки на гръцкото изкуство и той служа като символ на Древна Гърция.

Този период е последван от елинистическия период.

Елинистично изкуство

Във времето след смъртта на Александър Велики, през 323 пр.н.е., както и края на завладяването на гръцкия свят от римляните, разширяването на гръцкото влияние започва. Терминът елинизъм се отнася до разширяването на гръцкото влияние и разпространението на неговите идеи. Към този период принадлежат много спиращи дъха произведения на изкуството, а също и някои от най-известните произведения на гръцката скулптура. Едно от тези произведения на изкуството е статуята „Венера де Мило“, която е открита на гръцкия остров Милос (вляво), 130-100г. пр.н.е., или „Крилата победа“ на Самотраки (вдясно), от остров Самотраки. Разгледайте изображения на „Венера де Мило“ и „Крилата победа“ на Самотраки тук.

Характеристики на движението

Има няколко характеристики, които могат да помогнат на зрителя да идентифицира отличителните черти на произведенията на античното изкуство. Ето някои от най-често срещаните:

Визуална прецизност в скулптурите

Още преди повече от 2000 години гърците са изграждали свободностоящи статуи в реален размер, стремейки се да наподобяват човешката форма във време, когато други култури са имали много по-абстрактни и стилистични подходи. Имало е редица основни ценности, които са им повлияли. Една от които е тяхната преданост към изучаването на естествения свят. Този ангажимент и интерес са изисквали наблюдение и експериментиране, което е довело до много реалистичен стил на произведенията на изкуството. Друг важен аспект е бил, че оповавайки се на гръцките философи, произведенията на изкуството са били много идеалистично реалистични, което означава, че те изобразяват идеалния човек (прочетете повече тук). Освен това, въпреки варирането между жанровете, доказателствата за хармония, баланс и популяризиране, във всички картини и скулптури на класическото антично изкуство, са видими.

Цветове

Древногръцките антиквари са използвали четирицветна палитра, състояща се от червено, жълто, черно и бяло. Те са използвали „смесването“ като метод за комбиниране на цветовете, получавайки по този начин обогатяване на палитрата си. Много от класическите антични произведения на изкуството са рисувани от художници, използвали цветова палитра, която включва шест цвята: червено, зелено, синьо, жълто, бяло и черно. Древните римляни обичали цветовете, поради което много от хората носели ярко оцветени (лилави, червени, зелени, сиви, и жълти) дрехи. Червеният цвят е бил един от най-популярните цветове в римския стенопис. Пано от стая от къщата на Вети (вижте тук). Това е пример за четвъртия стил на римския стенопис.

Освен това, докато повечето хора приемат, че древните сгради и скулптури не са били цветни, всъщност това предположение се оказва неправилно. Древните сгради и скулптури всъщност са били много цветни. Гърците и римляните обрисували статуите си с бои, за да приличат на истински тела и често ги позлатявали, за да блестят като богове (прочетете повече тук). Цветовете обаче са избледнели, тъй като след падането на Рим, например, древните скулптури са били погребани или оставени на открито в продължение на стотици години, което е довело до избледняване на боята.

Материали

В древна Гърция и Рим хората са използвали мрамор (особено бял мрамор), за изработването на статуи. Цветния мрамор са изрязвали на плочи с различен цвят и шарки, за да направят здрави подове, които да издържат дълго време. (Прочетете повече тук). Изкуството на Древен Рим включва архитектура, живопис, скулптура и мозаечно изкуство. Някои луксозни предмети, създадени чрез металообработка, гравиране на скъпоценни камъни, разбарство на слонова кост и обработка на стъкло, понякога днес се смятат за второстепенни форми на римското изкуство, въпреки че не са били считани за такива по онова време.

Стил

Класическият гръцки стил се характеризира с радостна свобода на движение, свобода на изразяване и ознаменува човечеството като независима единица. (прочетете повече тук). Някои от тези постижения са предизвикани от появата на предренесансовия период, чиито ранни предмети са се ограничавали до религиозни произведения на изкуството, наречени пиетистични картини, които също идват в различни форми като илюминирани ръкописи, мозайки и фрески и са били предназначени за църквите. За повече информация посетете следната страница.

Класическа античност оказва влияние върху ренесансовата архитектура, изкуство и градоустройство. Тя също трансформира изучаването на историята и формира основата на културното движение, наречено хуманизъм. Повече информация за хуманизма можете да намерите тук.

Помпейски стилове

Помпейските стилове, които се отличават в древноримската стенопис, са разделени в четири периода. Стиловете на стенописите са позволили на историците на изкуството да очертаят различните фази на интериорната декорация през вековете, последвани от изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл.н.е., което едновременно унищожава града, но и запазва картините. Очерани са също и стилистичните промени в римското изкуство. Открити са четири основни стила на римската стенопис: структурен, архитектурен, орнаментен и сложен. Първите два стила (структурен и архитектурен) са част от републиканския период (свързан с елинистичната гръцка стенопис), а вторите два стила (орнаментен и сложен) са част от имперския период. Основната цел на тези фрески е да намалят клаустрофобичния интериор на римските стаи, които са били много тъмни и без прозорци. Картините, изпълнени с цвят и живот, освежават интериора и карат стаята да се усеща като по-просторна.

Първият стил, наричан още и Инкрустация, инкрустационен или зидарски стил, е най-популярен в периода от 200г. пр.н.е. до 80г. пр.н.е. Характеризира се с технология на имитиране на мрамор (мраморно облицоване). Подобният на мрамор вид е постиган чрез използването на мазилка, което кара стената да изглежда релефна.

Вторият стил, наречен архитектурен стил или „илюзионизъм“, доминира през 1-ви век пр.н.е., където стените са украсявани с архитектурни елементи и композиции „трик на окото“. Тази техника се състои в подчертаване на елементи, за да бъдат предствавени като триизмерни реалности – колони например, разделящи пространството на зони – и е метод, широко използван от римляните. Вторият стил запазва използването на мраморни блокове. Блоковете обикновено са били подредени по протежение на основната на стената и действителната картина е създавана върху равна мазилка.

Третият стил, или още познат като богато украсеният стил, е популярен около 20–10 пр.н.е. като реакция на строгите икономии от предходния период. Той оставя място за повече фигуратична и цветна украса, с цялостно усещане за по-наситена орнаментика и често представя голям финес в изпълнението. Този стил обикновено се описва като опростено елегантен. Основната му характеристика е отклонението от илюзионистичните способи, въпреки че те (заедно с фигуралното изобразяване) по-късно се промъкват обратно в този стил. Стилът се подчинява на строги правила за симетрия, продиктувани от централния елемент, разделящ стената на 3 хоризонтални и 3 до 5 вертикални зони. Черният, червеният и жълтият цвят продължават да се използват през този период, но използването на зелено и синьо става по-явно, отколкото в предишните стилове.

Характеризиран като барокова реакция на маниеризма на Третия стил, Четвъртият стил в римската стенопис (около 60–79 от н.е.) като цяло е по-малко украсен и с по-малко орнаментика от предшественика си. Стилът обаче е много по-сложен. Той съживява мащабна наративна живопис и панорамни гледки, като същевременно запазва архитектурните детайли на Втори и Първи стилове. Цялостната визия на стените обикновено образува мозайка от рамкирани картини. Един от най-големите приноси, наблюдавани в Четвърти стил, е напредъкът на натюрморта с интензивно пространство и светлина.

Имперско изкуство

Имперското изкуство често се връща към класическото изкуство от миналото. Когато терминът „Класическо“, или „Класицизиране“ се използва във връзка с римското изкуство, той в общи линии се отнася до влиянията на гръцкото изкуство от класическите и елинистични периоди (480-31 пр.н.е.). Класическите елементи включват плавни линии, елегантната драперия, идеализирани голи тела, силно натуралистични форми и балансирани пропорции, които гърците са усъвършенствали в продължение на векове практика. Иператор Октавиан Август и Юлиево-Клавдиевата династия са били любители на адаптирането на класически елементи в тяхното изкуство. Император Адриан е бил известен като филелинин, или любител на всичко гръцко. Декорът, във вилата на императора в Тиволи, е включвала мозаечни копия на известни гръцки картини, като „Битката на Кентаврите и Дивите зверове“ от легендарния древногръцки художник Зевксис.

По-късното имперско изкуство се отдалечава от по-ранните класически влияния, а изкуството на династията Северан дава знак за преминаването към изкуството на късната античност. Характеристиките на късноантичното изкуство включват фронталност, скованост на позата и драперия, дълбоко пробити линии, по-малко натурализъм, клекнали пропорции и липса на индивидуализъм. Важните фигури често са малко по-големи или са поставени над останалата част от тълпата, за да се обозначи важността им.

Не знаем много за това кой е създал римското изкуство. Художниците със сигурност са съществували в древността, но знаем много малко за тях, особено през римския период, поради липса на документални доказателства като договори или писма. Доказателствата, с които разполагаме, като например „Естествената история“ на Плиний Стари, обръщат малко внимание на съвременните художници и често се фокусират повече върху гръцките художници от миналото. В резултат на това учените не се позовават на конкретни художници, а ги разглеждат като цяло, като до голяма степен анонимна група.

Педагогически подход

Защо темата е подходяща за възрастните учащи?

Античността е едно от най-важните движения в изкуството и културната история. Има много спиращи дъха произведения на изкуството, също и някои от най-известните произведения на гръцката скулптура, които принадлежат към този период. Класическа античност оказва влияние върху ренесансовата архитектура, изкуство и градоустройство. Брунелески развива своята система за линейна перспектива след своите наблюдения и следвания на Древен Рим. Това движение е повратна точка в историята на изкуството, която учащите не могат да пропуснат.

Какви са резултатите от обучението от въвеждането на тази художествена тема в образователна дейност?

С тази дейност учащите ще могат да научат повече за периода на Античността чрез скулптурите, техниките и визията на художника. Дейностите са зададени така, че обучаемите да могат да научат за възможностите на всички важни техники, използвани по време на това художествено и културно движение. Също така те ще могат да се задълбочат в изучаването на конкретни скулптури и картини и да гледат видео обяснения на някои от най-влиятелните произведения на изкуството.

Как да го направите: стратегии, инструменти и техники.

Учащите ще вземат активно и пасивно участие през цялото обучение. Те могат да разглеждат предложените произведения на изкуството и да прочетат допълнителна информацията за тях, което ще им позволи да разширят художествените си познания и да използват възможните образователни изследвания като ръководство за упражнения, размисъл по темата и самото произведение на изкуството.

Произведения на изкуството

Произведение #1 Август от Прима Порта

• Позиция и отношение по темата : Скулптурът е неизвестен. Творбата датира от 1-ви век. Това е портретна статуя на Август Цезар. Той е първият император на Римската империя. Статуята е открита през 1863 г. при археологически разкопки във Вилата на Ливия. Вилата е била собственост на третата и последна съпруга на Август, Ливия Друзила, в Прима Порта.

• Кратко описание Статуята е портрет на император Август като оратор и главнокомандващ на римската армията. Но също така дава и много информация за силата, властта и идеологията на императорите. В този портрет Август е показан като велик военен победител. Статоята е изработена от мрамор, висока е 2,08 метра и тежи около 1000 килограма.

• Местоположение Към момента статуята е изложена в новото крило Braccio Nuovo, в комплекса на Ватиканските музеи.

• Възможна последваща учебна разработка Статуята е уникална и много важна. Бихме искали да подтикнем учащия да открие повече информация относно детайлите на облеклото на статуята и значението на малката фигура до нея. Допълнителна информация за тази статуя може да бъде намерена в раздел Виртуални изложби на този проект.

Произведение #2 Peplos Kore

• Позиция и отношение по темата Скулптурът е неизвестен. Творбата датира от около 530 пр.н.е. Това е статуя на момиче. Това е статуя Коре. Коре е съвременният термин, даден за свободно стояща древногръцка скулптура от архаичния период. Изобразява женски фигури в млада възраст. Статуята е намерена на 3 части.

• Кратко описание Пеплос (peplos) е вид роба, носена от жените в Гърция около 500г. пр.н.е. Статуята има пробивни отвори на главата и раменете. Има мнение, че този тип статуя не изобразява смъртни момичета, а богини. На лицето на статуята е изобразена усмивка. Нарича се „архаична усмивка“, подобна на много гръцки статуи от архаичния период. Статуята е висока 118 см. Тя е изработена от бял мрамор. Мраморът е от остров Парос.

• Местоположение В момента статуята е изложена в Архаичната галерия на Акропол, в Музея на Акропола в Атина.

• Възможна последваща учебна разработка Препоръчва се на преподавателите на възрастни учащи да разгледат значението на пробивните отвори на главата и раменете. Освен това за тях би било много интересно да разберат какво означава теминът „архаична усмивка“. Това предполага проучване на виртуалните изложби в този проект и малко допълнително четене. Настоящият линк е към ресурс, с който можете да започнете да проучвате.

Произведение #3 Лаокоон и неговите синове

Произведение #4 Венера Милоска, скулптура на Александрос от Антиохия

• Позиция и отношение по темата Творбата датира от периода между 150 и 125г.пр.н.е. Венера Милоска е древногръцка скулптура. Тя представлява една от най-известните скулптури, създадена през елинистическия период. Елинистичният период завършва със завладяването на гръцкия свят от римляните.

• Кратко описание Това е статуя от париански мрамор, представляваща женска фигура. Статуята е полуоблечена с гол торс. Причината за липсата на ръцете е неизвестна.

• Местоположение В момента статуята е изложена в Лувъра в Париж.

• Възможна последваща учебна разработка Без ръце, не е ясно как първоначално е изглеждала статуята. Молим възрастните учащи, след като научат повече за античния период, да помислят за ръцете и техните възможни позиции. Критиците смятат, че статуята представлява Венера. Венера е римската богиня на любовта, красотата, страстта. Тя е двойник на гръцката богиня Афродита. Други предполагат, че тя може да е Амфитрита. Амфитрита е богинята на морето.

Произведение #5 Руините на Партенона, Санфорд Робинсън Гифорд, 1880

• Позиция и отношение по темата Санфорд Робинсън Гифорд е авторът на тази картина. Той е американски художник, живял между 1823 и 1880. Картината е направена след завръщането на Санфорд Робинсън Гифорд от Акропола през 1869 г. Художникът смята творбата за последната му важна картина. Тя е била кулминацията в кариерата му. Надявъл се е тя да бъде придобита от американски музей.

• Кратко описание Пейзажите на Гифорд са известни със своя акцент върху светлите и меки атмосферни ефекти. Изображението не съдържа символика. Той е рисувал с маслена боя, използвайки комбинация от тъмно и светлокафяви цветове. Творбата притежава вечно, монументално качество.

• Местоположение Картината се намира във Вашингтон, САЩ

• Възможна последваща учебна разрабока Някои критици наричат картината: „не картина на сграда, а картина на един ден“. Помислете върху тази фраза. Какво мислите, че имат предвид чрез нея? Бихте ли се съгласили с тяхното мнение? Защо/ защо не?

Произведение #6 „Крилата победа“ на Самотраки или „Нике“ на Самотраки

• Позиция и отношение по темата „Крилата победа“ на Самотраки или „Нике“ на Самотраки, е оброчен паметник, първоначално открит на остров Самотраки, северно от Егейско море. Той е шедьовър на гръцката скулптура от елинистическата епоха, датиращ от началото на 2 век пр.н.е. Паметникът се състои от статуя, изобразяваща богинята Нике (Победата), чиято глава и ръце липсват, а основата си е във формата на нос на кораб.

• Кратко описание Статуята, от бял парийски мрамор, изобразява крилата жена, богинята на Победата (Nikè), кацаща на носа на военен кораб. Нике е облечена в дълга туника (chitôn) от много фин плат, с прегънати ръкави и колан под гърдите. Към раменете на статуята са били прикрепени две тънки ремъка (възстановката не е точна). Долната част на тялото е частично покрита с дебела мантия (химация), навита на талията и развързана при разкриване на целия ляв крак; единият край на мантията се плъзга между краката към земята, а другия, много по-къс, пада свободно отзад. Скулпторът е умножил ефектите на драпериите между местата, където тъканта е прилепена към тялото, като е разкрива формите му, особено на корема и тези, където се натрупва в гънки, дълбоко вдлъбнати, хвърляйки силна сянка, като тази между краката. Тази изключителна виртуозност се отнася до лявата страна и предната част на статуята. От дясната страна оформлението на драперията е сведено до основните линии на дрехите, в много по-малко сложна работа. Със свит лакът, богинята е държала ръката си в победоносен жест на спасение: тази ръка с протегнати пръсти не е държала нищо (нито тръба, нито корона).

• Местоположение Светилището на Великите богове на Самотраки се намира в много тясна речна долина на храмовия комплекс Самотраки. Статуята „Победа“ е разположена над театър номер 9. (Вижте картата тук:https://en.wikipedia.org/wiki/Winged_Victory_of_Samothrace#/media/File:Plan_Samothrace_sanctuary-fr.svg)

• Възможна последваща учебна разработка Молим учащите да погледнат значението на кораба и основата на статуята. От какво е направена статуята? От какво са направени кораба и основата? Размерите на това произведение на изкуството подобни ли са на размерите на показаните по-рано статуи? Защо мислите, че това е/ не е така?

Произведение #7 Северан Тондо

• Позиция и отношение по темата Северан Тондо или Берлин Тондо от около 200 г. сл.н.е. е един от малкото запазени примери за панелна живопис от Класическата античност, изобразяващ първите две поколения от имперската династия Северан, чиито членове управляват Римската империя в края на 2-ри и началото на 3-ти век. Той изобразява римския император Септимий Север (193–211г.) със съпругата му, августата Юлия Домна и двамата им синове и съавгусти Каракала (198–217г.) и Гета (209–211гг.). Лицето на един от двамата братя е умишлено изтрито, много вероятно като част от damnatio memoriae.

• Кратко описание Творбата представлява темперна картина или картина на яйчена основа, върху кръгъл дървен панел, или тондо. Изобразява императорското семейство, облечено в разкошни церемониални одежди. Септимий Север и синовете му също държат скиптри и носят златни венци, украсени със скъпоценни камъни. Учените смятат, че по-тъмният тен на кожата на Север, изобразен в тондото, вероятно отразява повече пола му, отколкото етническия му произход. Юлия Домна има своя отличителна прическа, набраздена на усопредни кичури, вероятно в стил от дома й в Сирия и може би е перука. Въпреки че обикновено се приема, че Юлия Домна е въвела обичая за носене на перуки в римското общество, доказателства сочат, че предшественик е въвел използването на перуки в портретите. Лицето на един от синовете е заличено в преднамерен акт на иконоборство, а празното пространство е изцапано с екскременти. Повечето учени смятат, че това е Гета, чието лице е премахнато, вероятно след убийството му от Преторианската гвардия на Каракала и последвалото damnatio memoriae. Въпреки това е възможно също Гета (като по-малкият син) да е по-малкото момче и заличеното лице да е на Каракала, може би като компенсаторно отмъщение за масовата екзекуция на млади александрийски мъже от Каракала през 215г.

• Местоположение Историята на картината след създаването й не е известна, докато Антикенсамлунг Берлин не я придобива през 1932 г. от търговец на произведения на изкуството в Париж. В момента е изложена в музея Altes, един от Берлински държавни музеи.

• Възможна последваща учебна разработка Един задълбочен анализ на цветовете и теорията на цветовете може да бъде добро упражнение за тази картина, особено когато познавате цветовите палитри, използвани обикновено в този период.

Произведение #8 „Двойка кентаври, борещи се с хищни котки“ от вилата на Адриан, мозайка, c. 130г. н.е.

• Позиция и отношение по темата Адриан е бил най-големият покровител на изкуствата. Императорската му вила в Тибур е украсена с най-доброто от това, което Римската империя е можела да предложи по отношение на произведения на изкуството и строителни материали. Във вилата са открити стотици статуи, релефи, архитектурни мрамори и други декорации. Много от тях са изгубени, други са в музеи и частни колекции по целия свят.

Особен интерес представлява централния панел(емблема) на голяма мозайка, изобразяваща чифт кентаври (митологични същества с главата, ръцете, и торс на човек и тялото и краката на кон), борещи се с диви котки. Това е една от най-значимите римски мозайки. Мозайки са били използвани в целия комплекс, но полихромни мозайки са били използвани само в благородните сгради.

• Кратко описание Драматичната сцена изобразява кентавър, който хвърля камък по тигъра, убил неговата спътница. Женският кентавър лежи мъртъв, окървавен от стържещите нокти на звяра. Мозайката е направена от хиляди малки, плътно разположени тесери (1-2 милимитера), наречени opus vermiculatum. Мозайката датира от 120-130г.сл.н.е и е създадена от множество естествени камъни, разнообразни по цвят. Произведението на изкуството остава като подова декорация в трапезарията на главния дворец в рамките на обширния вилен комплекс на император Адриан. (Открийте повече информация по темата тук).

• Местоположение Мозайката е изложена в музея Altes, Берлин, Германия

• PВъзможна последваща учебна разработка Изгледайте следното видео: https://smarthistory.org/pair-of-centaurs-fighting-cats-of-prey-from-hadrians-villa/ 

Можете ли да намерите друг пример за произведение на изкуството или мозайка, създадени през периода на античността (елинистическата епоха), които са били изложени в дома на друг император? Цветовете, използвани в него, подобни ли са на тази от „Двойка кентаври, борещи се с хищни котки“ от вилата на Адриан? Защо мислите, че това (не) е така?

По избор – Работили ли сте с мозаки преди? Може би ако опитате тази техника, това ще бъде страхотно преживяване и експеримент за вашия клас.

Произведение #9 Юлий Цезар

• Позиция и отношение по темата Мраморна глава от статуя, вероятно на Юлий Цезар. Главата е обгорена и силно повредена, като дясната страна на главата и тила липсват. Разкопки/Находище: Светилището на Атина Полиас; Материали: мрамор

• Кратко описание Пълното име Гай Юлий Цезар, всеобщо известен в съвременните времена като Юлий Цезар и обект на пиесата на Шекспир. Най-известен с ролята си в трансформирането на Римската република в Римска империя. Той завладява Галия (и пише книга за това) и бива член на Първия триумвират, но след разпадането на този политически съюз става враг на Помпей Велики и прекосява Рубикон, за да тръгне към Рим, с което поставя началото на военния конфликт., Той се сдобива с множество консулски длъжности и е обявен за диктатор без ограничение на срока (dictator perpetuus), ход, който предизвиква ревността на К. Касий Лонгин и загрижеността на М. Юний Брут. Тези двама мъже оглавяват заговора, довел до убийството на Юлий Цезар на 15 март 44г. пр.н.е. Повече информация можете да намерите тук.

• Местоположение Портретът се намира в Британския музей. Висок е 39,37см.

• Възможна последваща учебна разработка Как юлий Цезар е изобразен в пиесата на Шекспир? Има ли по-скорошна реставрация на тази статуя? С какво се различава от оригинала? Можете ли да се сетите за други лидери от миналото, които са били изобразени в пиеса? Кои са те?

Artwork #10 Колесничарят от Делфи

• Позиция и отношение по темата Колесничарят от Делфи, известен още като Heniokhos (държач на юздите), е статуя, оцеляла от Древна Гърция и пример за древна бронзова скулптура. Статуята е в реален размер (1.8м) и е открита през 1896 г. в светилището на Аполон в Делфи.

• Кратко описание Първоначално статуята е била част от по-голяма група статуи, включително колесница, поне четири коня и вероятно двама коняри. Със статуята са открити някои фрагменти от конете. Шедьовърът е свързан със скулптора Питагор от Самос, живял и работил в Сицилия, както и със скулптора Каламис. Сицилианските градове били много богати в сравнение с повечето градове в континентална Гърция и техните владетели можели да си позволят най-великолепните дарове за боговете, също и най-добрите коне и колесничари. Малко вероятно е обаче самата статуя да идва от Сицилия. Името на скулптора е неизвестно, но по стилистични причини се смята, че статуята е излята в Атина. Тя има определени прилики на детайли със статуята, известна като Аполон от Пирея, за която е известно, че е от атински произход. Надпис върху варовиковата основа на статуята показва, че тя е била посветена на Полизал. Разгледайте информационният източник тук.

• Местоположение В момента статуята се намира в Археологическия музей в Делфи, Гърция.

• Възможна последваща учебна разработка Атмосферата и усещането, идващи от статуята, са много специални. Може да бъде интересно да я анализирате, сравнявайки го с други статуи, за да видите как различно издълбаните изражения на лицето могат да създадат толкова голяма разлика.

Практически дейности

Дейност 1: Скициране на статуя (съобразно времето)

Цели

Да помогнем на учащите да разберат как художникът от античния период е създал статуите. Важно е да се наблюдава позата на тялото и изобразените жестове.

Необходими материали

• Скицник
• Молив
• Гума

Ако обучаемите са художници, тогава те могат да използват своите материали за рисуване със статив.

• Принтер или проектор

Подготвителен етап за преподавателите/ медиаторите

Покажете на учащите много и различни антични статуи. Това ще им помогне да разберат какво се опитвате да постигнете.

Разработка /strong>

Помолете учениците си да изберат статуя, която ще трябва да скицират с абсолютно същия изглед или перспектива. След като изберат статуя, задайте време за изпълненине. Една скица в идеалния случай трябва да бъде направена за 5 минути, една за 15 минути, една за 45 минути и върху една те могат да работят толкова дълго, колкото времето на курса позволява.

Те могат да създадат 4 версии на една и съща скица в 4 различни времеви рамки. Това ще им даде перспектива на времето, за да пресъздадат произведение на изкуството, под формата на статуя, а не на картина или скица. Помислете с вашия клас за ролята на времето, как то влияе върху качеството, детайлите, цветовете и техниките.

Дейност 2 (изисква бюджет): Посещение на музей онлайн, например Националния археологически музей на Атина (онлайн)

Наименование на дейността

Посещение на музей онлайн, например Националния археологически музей на Атина (онлайн)

Цели

Учащите да открият античния период, спецификите на живописа, техники и др.

Необходими материали

Достъп до компютър с онлайн връзка.

Бюджет за онлайн изложбен билет (забележка: някои музеи имат безплатни виртуални изложби). Възможно е също учителят да закупи един билет и покаже виртуалната изложба в клас, ако това е разрешено.

Подготвителен етап за преподавателите/ медиаторите

Посещението на музея е самостоятелно. Въпреки това, преподавателят може да се свърже с организацията или първо сам да посети музея, за да може при обиколката с класа да се фокусира върху конкретни произведения на изкуството, вместо да иска от учащите да изследват и проследяват всичко сами.

Разработка /strong>

Учащите могат да открият повече информация за конкретни статуи чрез уебсайта, а след това преподавателят може да създаде тест, който да направят в края, за да оценят знанията си.

Digital Exhibitions – namuseum

Acropolis Museum, Athens, Grèce — Google Arts & Culture

Vatican Museums — Official Website

British Museum

Louvre Museum Official Website