Въведение

В настоящия педадогически документ ще обхванем темата за перспективата в изкуството и нейния контекст в Европа. Ще разгледаме 10 примера на перспектива в европейските произведения на изкуството и ще представим дейност за работа в клас, която ще спомогне да се запознаем с различните видове перспектива и да разберем дали можем да правим разлика между тях.

Целите на настоящото досие са:

• да се запознаете с произхода на перспективата и причините, поради които художникът е почувствал необходимостта да я доразвие;
• да разберете контекста в напредъка на перспективата;
• да се запознаете с различните стилове на перспектива и използваните техники;
• да можете да определите каква перспектива е използвана в дадена картина.

Европейски контекст

Избрахме темата за перспективата за този педагогически документ по две основни причини:

• Културната идентичност влияе върху създаването на изкуството. За да разберем защо художниците са използвали определен тип перспектива за всеки период, в помощ може да ни бъде ако разберем малко повече за произведението и неговия контекст. Какво е развълнувало художника? Какво е посланието, което иска да възприемем? В това педагогическо досие можем да научим повече за изкуството и историята- две понятия, които винаги вървят ръка за ръка.
• Подобряване на творческото мислене сред възрастните. Някога изкуството се е смятало за прост и ясен образователен инструмент. Създаден с намерението да демистифицира и опрости сложни концепции, така че те да могат да бъдат лесно разбрани. Освен това изкуството е използвано, за да подчертае и наблегне на концепции, които, дори и да ни харесват, е имало възможност да отхвърлим, ако не са били представени по ясен или привлекателен начин. Религията – християнството – е блестящ пример за образователното приложение на изкуството в Европа, което се е предавало чрез изкуството. Европейското християнство е оставило огромно архитектурно и художествено наследство, включително скулптури, не защото Църквата се е грижила толкова много за красотата, а защото е признала силата на изкуството. Изкуството е мощен инструмент за обучение, който може да засили въздействието на една представа или идея. Не само това, то може да действа като катализатор за овластяване на творческия ни капацитет. Когато сме поставени в художествена среда, това ни помага да се ангажираме с абстрактно и аналитично мислене. Ставаме по-възприемчиви към нестандартни идеи и подходи.

Темата

Необходимостта пространството да се представи в цялата му дълбочина е била обект на изследвания от художници още от древни времена. Думата перспектива, която идва от латинското perspicere, означава „да виждаш през“. Но освен да говорим за концепцията, би било интересно да разгледаме и нейният произход и траектория, както и влиянието й върху живописта.

В хода на история интересът към представяне на третото измерение върху равна повърхност, е бил много актуален. Гърците са първите, които откриват ракурса, което се основава на идеята, че човек не може да види обекта в неговата цялост наведнъж.

Следователно, те представляват в скулптурата това, което може да се види от определена точка, без да се вземат предвид другите елементи.

В гръцкия класицизъм художниците и архитектите са познавали перспективата, те са знаели, че далечните обекти трябва да бъдат нарисувани с по-малки размери спрямо обектите в близък план. Витрувий потвърждава това в единствения латински трактат за архитектурата, който съществува (46 г. пр.н.е.), където изрично споменава, че перспективата е добре известна от древни времена.

Произход

Средновековно изкуство

Една от най-забележителните характеристики на средновековната живопис, преди откриването на перспективата, е различната големина на обектите според относителната им позиция в изображението. Но през повечето време тази разлика в размера не е запазила относителна си пропорция спрямо околните обекти.

Както е видно на следващото изображение, мъжете на заден план са просто твърде големи за изображението и почти толкова високи, колкото дърветата. Като цяло, средновековните художници са били склонни да рисуват най-важните обекти на заден план твърде големи в сравнение с тяхното представяне в перспектива, въпреки че ясно са разбирали, че обектите на заден план изглеждат по-малки с разстоянието.

Две от най-важните концепции, в представянето на мащаба и разстоянието, в средновековното изкуство (преки прецеденти на перспективно представяне), са концептуализацията и полиизмерността.

При концептуализацията относителният размер на обектите в едно изображение се определя главно от абсолютното или относителното значение, което авторът придава на този обект, независимо дали се намира на преден или заден план. Останалите обекти са подчинени, по размер и относителен мащаб, на основните обекти, което води до изкривявания в размера на фигурите в изображенията, както може да се види в следващата картина, в която Исус влиза в Йерусалим. Най-важната фигура тук трябва да е Исус, който е толкова висок, колкото стените на града.

Друга интересна концепция за разбиране на предперспективното средновековно изкуство е многоизмерността. Многоизмерността се наблюдава, когато дадени обекти са показани от различна гледна точка, спрямо останалата част от изображението, като почти винаги се търси най-добрата позиция за показване на тези обекти. Това означава, че някои фигури са представени едновременно от няколко различни гледни точки, както се вижда на следващото изображение, където стената, ограждаща градината, е представена кат остояща отгоре, вместо хоризонтално, като останалата част от изображението.

Най-често срещаната техника в този период е смесването на двата вида представяне, както е показано в предишното изображение, където към многоизмерността се добавя концептуализацията, защото, както можем да видим, самата градинска стена започва от предния план, въпреки че е много по-малка от фигурите, представени на същия преден план, тъй като художникът не я намира за толкова важна.

Човекът, който се оказва изобретателят на перспективата, каквато я познаваме днес, е Брунелески- италианският художник, който започва да прилага вече описаните техники на линии и изчезващи точки, към неговите конструкции и рисунки, за да даде по-голямо и по-пълно усещане за триизмерност и просторност. Брунелески използва перспективата, за да улови в рисунките си приближението, колкото е възможно по-точно до крайния резултат от бъдещите си конструкции. В своите страници за „Изкуството на ренесансовата наука“, Джоузеф У. Даубен ни показва две изображения: чертеж от самия Брунелески на неговата Църква „Санто Спирито“ и снимка на същата църква, видяна от същата позиция като чертежа, което ни дава представа за перспективното съвършенство на Брунелески.

Ренесансово изкуство

През Ренесанса флорентинските художници започват сериозно да изследват перспективата като наука с нейните закони и математически принципи. Гении като Матегна, Гиберти, Мазачо и други, установяват някои задължително наблюдавани принципи за репродукция на разстоянието.

Филипо Брунелески (1377 – 1446), един от великите флорентински архитекти на Ренесанса, открива математическата система за изчисляване на пропорцията, в която отдалечавайки се, обектите намаляват по размер.

Теориите на Брунелески оказват влияние върху Паоло Учело (1397 – 1476). В известната си сцена на „Битката при Сан Романо“, рисувана около 1450 г., Учело прилага геометрия в състава на своята композиция. На преден план той рисува мъртъв войник- първото тяло в ракурс, което се появява в картина. Работата на Учело обаче е донякъде твърда; той не е овладял използването на светлина и сянка- толкова важна техника, за да се подчертае дълбочината и пространството.

Основната характеристика на Ренесанса е фактът, че той се отдалечава от средновековната концепция за Бог (и църквата) като всемогъщ център на живота, придобивайки по-голям интерес към изучаването на хората и естествения свят.

Леонардо да Винчи (1452 – 1519) студент по ботаника, анатомия, инженерство и живопис, олицетворение на изследователския дух на Ренесанса.

Въпреки че вече е била използвана в древността, Да Винчи е този, който налага атмосферната перспектива през Ренесанса, постигайки много по-завършен перспективен ефект и опровергавайки впечатлението за твърдост и скованост на живописта на Куатроченто, която е еволюирала в перспективата, но само линейно (от изчезващи точки).

От всички видове перспектива, атмосферната (наричана още „въздушна“) е най-ефективна, тъй като в своята концепция използва ролята на светлината и цвета в нашето възприятие.

Атмосферната концепция създава усещане за дълбочина, имитирайки ефекта на атмосферата, така че обектите да изглеждат по-бледи и по-синкави, колкото по-далеч са от зрителя.

Причината за това е много проста: праховите частици и влага, носещи се в атмосферата, разсейват светлината. Светлината с по-къса дължина на вълната (синя) се разпръсква повече, а светлината с по-дълга дължина на вълната (червена) се разпръсква по-малко. Ето защо небето е синьо и защо тъмните предмети, наблюдавани от разстояние, изглеждат синкави на цвят.

Художниците възпроизвеждат този естествен ефект, като използват слаби, бледи, синкави тонове на хоризонта.

Леонардо го обяснява по следния начин: „От нещата, по-тъмни от въздуха, най-далечното ще бъде най-малко тъмно. От нещата, по-леки от въздуха, най-малко бялото ще бъде най-отдалечено от окото“.

Ренесансовите художници са бързо заинтригувани от постигането на законите и принципите на перспективата, за да добавят това отношение към своите творби.

Албрехт Дюрер (1471-1528) използва педантично новата техника на перспективата, за да добави детайлност и прецизност към творбите си. Неговият прочут „Заек“, нарисуван през 1502 г., е урок по илюстративно рисуване.

Ренесансът, който се разпространява в Европа през петнадесети век, измества фокуса на вниманието върху хората и подкрепен от напредъка във философията и науката, довежда нова аналитична дисциплина и перспектива за представяне на формата и пространството. Фигурите придобиват по-голям обем и гъвкавост, чиито форми показват по-ясно триизмерното пространство.

Работейки с човешки модели и копиране на средата, в която са живели, художниците започват да рисуват това, което виждат, вместо да разчитат на конвенционализма. Усвоеното от изучаването на анатомията и перспективата става част от работата на художниците, което им позволява да представят адекватно това, което виждат.

Импресионизъм

При използването на рисуването като средство за изследване на природата, експериментирането с геометрия, перспектива, пропорция, състав и свободно изразяване, като продукт на Ренесанса, доминира изкуството и художественото обучение на Запад, до появата на модернизма в края на деветнадесети век, особено свързано с импресионистите и постимпресионистите.

Импресионистите, въпреки че все още са представлявали реалния свят, приемат двуизмерното качество на равнината: изкуството вече не е само фигуративно, но и абстрактно. С тези нови нагласи художниците са били насърчавани да изучават други незападни художествени традиции, ставащи все по-значими за учените, тъй като много от тези традиции са били включени в работата на много художници от 19-ти и 20-ти век.

Модернизъм

Модерното изкуство представлява развиващ се набор от идеи сред редица художници, скулптори, писатели и творци, които както индивидуално, така и колективно, търсят нови подходи към занаята на изкуството. Въпреки че в ретроспекция модернизмът се е зародил около 1850 г. с появата на реализма, подходите и стиловете на модерното изкуство са дефинирани и предефинирани през 20-ти век. Практикуващите всеки нов стил са били решени да разработят визуален език- автентичен и представителен за времето.

От периода на Ренесанса до 19-ти век картинната равнина е възприемана като прозорец, през който се гледа светът.

Crack! Рой Лихтенщайн, 1964 г. – courtesy of ©The Estate of Roy Lichtenstein. This artwork is under a copyright, therefore it cannot be used in this dossier. The original artwork is now in the National Gallery of Art in Washington, USA.

Нидерландецът Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) е чертожник и гравьор, който революционизира перспективата на равнината и се смята за тълкувател на математическите понятия, тъй катоте са абстрактни по дефиниция и подкрепят относителността на пространство-времето, предложено от Айнщайн през 1905 и 1915 г., идея, продължена от неговите последователи, като я разширяват, задълбочават и дори видоизменят.

Перспективата несъмнено е един от най-важните ресурси, които правят гравюрите и рисунките на Ешер толкова интересни. Той често е използвал визуални игри, за да насложи едновременно няколко гледни точки на един обект или пространство, обикновено геометрични. Тази трансгресия или комбинация от правилата за представяне, изисква голям контрол върху проекционните равнини и познаване на оптиката, за да се генерират тези невъзможни перспективи. По този начин, с препратки към полихедрони и противоположни геометрични измерения, с игри на възприятие, типични за илюзионистите, Ешер работи с перспективата като средство за игра с определени концепции.

Оптичните игри и перцептивните измами, които той извършва върху равнината на хартията, превръщат по определен начин рисунката му във визуална поезия. Работата му има тенденция да предизвиква конфронтация или дихотомия между понятия като ден и нощ, море и небе, симетрия на композицията или смесване на противоположности като нисходящ и възходящ, спускане и издигане. В модулните мрежи на Ешер едно животно често се превръща в друго или се допълва от негатива на формата си. Неговите образи също се отнасят и до безкрайна верига, до кръг на вечно завръщане или вечно движение. Тези поетични образи ни говорят за идея, много типична за неговото време: относителността както на възприятието, така и на смисъла на нещата. Всичко, което върви нагоре-слиза, или може би върви нагоре и надолу едновременно, защото всичко зависи от гледната точка, от която е представено.

В рисунките на Ешер пространството е симулирано чрез различни принципи на представяне, които създават различни нива на прочит, създавайки trompe l’oeil, който ни кара да размишляваме върху това кое е реално и кое е нарисувано. В този смисъл Ешер изгражда пространство отвъд перспективата, симулирайки, че творението оживява на хартия, че нарисуваните кубчета стават реални или директно, че нарисуваната ръка рисува сама себе си. Този голям технически контрол върху пространствените принципи, както двуизмерни, така и триизмерни, е това, което прави творбите му с почти математически завършек и дава достоверност на измамата.

Казват, че няма съвпадения, особено в областта на науката и изкуството, които, с някои изключения, вървят ръка за ръка. Ешер, подобно на Леонардо да Винчи по негово време, успява да улови точния момент в развитието на цивилизацията.

Постмодернизъм

Постмодернизмът е много сложен термин, който има различни подходи в зависимост от автора или художника, който разглеждаме. Това не е термин, който определя художествен стил. Подобно на термина модернизъм, постмодернизмът определя културен период.

В рамките на този вид изкуство, следните са свързани с темата за перспективата, в контекста на Европа.

Абстрактен експресионизъм – Марк Тоби

В опит да отрече традиционните форми и дизайни, Марк Тоби възприема техниките на ориенталската калиграфия, за да създаде това, което той нарича бяло писане, неясен модел на нишковидни линии от бяло мастило на тъмен фон. В тези творби се внушава усещане за дълбочина чрез припокриване на линиите, а не чрез използването на традиционна перспектива.

Op Art

Сред най-изявените произведения, предтсавящи Op Art са картините, рисувани от Виктор Вазарели през 60-те и 70-те години на миналия век. В творбата „Vonal-Stri“ (1975) погледът се втурва към черния квадрат в центъра на платното. Усещането за движение се засилва от илюзията за изкривяване на равнината вляво.

Нова европейска живопис

Новата европейска живопис е исторически художествен термин, използван за описание на съвременната живопис в Европа от 80-те и 90-те години до наши дни. Това движение се характеризира с нова форма във връзка с по-рано доминиращата американска абстракция, белязана от нашата колективна история, памет и следвоенна травма.

Когато мислим за перспективата в традиционно отношение, най-вероятно я свързваме с концепцията за линейна, едноточкова и двуточкова перспектива.

Днешните постмодернистични и съвременни художници приемат принципа на перспективата отвъд основната концепция за линейна перспектива и я разглеждат от съвсем различна гледна точка.

Джулиан Бийвър е известен уличен художник, който използва анаморфозата, за да създаде илюзия за триизмерност. Когато се гледат от предпочитания ъгъл, тротоарните рисунки на Бийвър имат височина и дълбочина, които изумяват зрителя. Въпреки това, разхождайки се просто из тези тротоарни рисунки, илюзията се губи.

Феличе Варини също включва концепцията за локализирана перспектива в работата си. Погледнати от правилния ъгъл, картините от линии и кръгове на Варини, се носят магически в пространството. Когато зрителят се движи леко наляво или надясно, творбата изглежда да не е нищо повече от странни маркировки по стените и пода.

Педагогически подход

Защо темата е подходяща за възрастните учащи?

Историята на изкуството предоставя средство, чрез което можем да разберем човешкото ни минало и връзката му с настоящето ни, защото актът на създаване на изкуство е една от най-всеобхватните дейности на човечеството. В този случай перспективата е уместен вариант, защото ни помага да разберем какво има значение за художника във всеки период. Например, в теоретичната перспектива можем да видим отражение на тогавашното общество. С Ренесанса започваме да виждаме как се заражда любопитството и необходимостта от задълбочаване.

Изучаването на перспективата в изкуството на европейската история може също да повиши креативността на възрастните учащи и да предостави повече инструменти за разбиране и обяснение на изкуството.

Какви са учебните резултати от обхващането на тази художествена тема в образователната дейност?

Всички деца в училище се учат как да рисуват куб. Основите на перспективата. Всичко около нас следва тези правила на перспективата. Научихме за нея, че: всичко е илюзия, но уменията за перспективна техника играят основна роля в чертаенето и рисуването. Когато рисуваме, имайки тези умения, можем по-добре да разберем по-голямата картина на работата ни. Така че, ако научим нашите ученици как да използват тези перспективни умения, ще им помогнем да придобият по-пространствен мироглед за света на изкуството.

Как да го направите: стратегии, инструменти и техники.

Възрастните учащи ще изучават историята чрез използваните техники на конкретни произведения на изкуството и ще могат да създадат своя собствена картина, прилагайки на практика новите знания.

Произведения на изкуството

Произведение #1 Бурята от Джорджоне (Ренесанс)

• Позиция и отношение по темата: aerial въздушна перспектива или атмосферна перспектива
• Кратко описание: природен пейзаж с архитектурни елементи и три персонажа, видими на преден план. На заден план е забележимо, че структурите са на път да бъдат превзети от буря.
• Местоположение: Галерия dell’Accademia, Венеция, Италия
• Авторът: Джорджо Барбарели да Кастелфранко. Джорджоне е италиански художник от венецианската школа по време на Висшия ренесанс, който умира през 30-те си години. Той е известен с неуловимата поетичност на работата си, въпреки че само шест оцелели картини са твърдо приписани на него.
• Възможна последваща учебна разработка: Джорджоне е майстор на въздушната перспектива. Той я използва толкова правилно, че достига възвишени нива на реализъм. В тази картина можем да оценим забележителна въздушна перспектива: цветът се влошава с увеличаването на разстоянието, както и остротата на контурите, които почти изчезват на фона на пейзажа. Контрастът между яснотата на цветовете, контурите на преден план и тъмния и заплашителен буреносен фон, е много очевиден. Изчезващите линии са ясни: рекичката и линията на къщите.

Произведение #2 Las Meninas от Веласкес (Барок)

• Позиция и отношение по темата: aerial въздушна перспектива или атмосферна перспектива
• Кратко описание: тъмна стая, в чийто център е портретът на Инфанта Маргарита, заобиколен от малкия й дворцов антураж. Вляво е Веласкес пред платно. На заден план има картини и мъж, стоящ на вратата.
• Местоположение:Национален музей на Прадо, Мадрид, Испания
• Авторът: Диего Веласкес. Веласкес е испански художник- водещият худоник в двора на крал Филип IV от Испания и Португалия, и на испанската златна епоха. Той е художник индивидуалист от съвременния бароков период (1600-1750). Започва да рисува в прецизен тенебристски стил, като по-късно развива по-свободен маниер, характеризиращ се със смела работа с четка. В допълнение към многобройните творби, изразяващи сцени с историческо и културно значение, той рисува десетки портрети на испанското кралско семейство и обикновените хора, като кулминацията е шедьовърът му „Las Meninas“ (1656).
• Възможна последваща учебна разработка: Това велико произведение е библията на перспективата, съвкупност от всички стратегии, насочени към това да ни измамят пространствено чрез пресъздаване на илюзорното пространство. В „Las Meninas“ откриваме:

• Линейна перспектива: с линии и изчезващи точки
• Цветна перспектива
• Намаляваща перспектива
• Височинна гледна точка
• Променлива светлина- полусянка

AПроизведение #3 Retable of St Christopher, неизвестен художник (Готика)

• Позиция и отношение по темата: теологична перспектива
• Кратко описание: Светец в средата на олтар с изображения на духовници около него.
• Местоположение:Национален музей на Прадо, Мадрид, Испания
• Авторът: Неизвестен
• Възможна последваща учебна разработка: в средновековното готическо изкуство най-важните фигури, в случая Свети Кристофър, са по-големи. Не можем да добием усещане за дълбочина- виждаме само фигури върху равна повърхност. Цветовете не показват градация, нито светлинните ефекти се отразяват. Този вид изкуство може да бъде сравнено с детските рисунки- великолепни в своята простота и изобретателност, но липсва живописна наука, която би могла да наподоби на реалния живопис.

Произведение #4 Мона Лиза от да Винчи (Италиански ренесанс)

• Позиция и отношение по темата: сфумато
• Кратко описание: портрет на полуусмихната жена с ръце, лежащи една върху друга
• Местоположение:Лувъра, Париж, Франция
• Авторът: Леонардо да Винчи. Да Винчи е италиански учен на Висшия Ренесанс, който е бил активен като художник, чертожник, инженер, учен, теоретик, скулптор и архитект. Гениалността на Леонардо олицетворява ренесансовия хуманистичен идеал и колективните му творби представляват принос към по-късните поколения художници, съпоставими само с тези на по-младия му съвременник Микеланджело.
• Възможна последваща учебна разработка: Отношението, което Да Винчи има към изобразителносто изкуство, го насочва към изследвания в областта на перспективата, където допринася със своето известно „сфумато“- техника, състояща се от замъгляване на контурите, премахване на черната линия, която съдържа фигурите и постигане на замъглена и внушителна атмосфера. С постепенното сфумато (колкото по-далеч, толкова по-очевидно) се постига страхотно усещане за реализъм, обектите изглеждат по-размити, колкото по-голямо е разстоянието между тях и наблюдателя.

Произведение #5 Атинската школа от Рафаело (Италиански ренесанс)

• Позиция и отношение по темата: конична или фронтална перспектива
• Кратко описание: представена е идеализирана сцена на класическия свят и връзката му с философията. Затова Рафаел обединява в едно и също пространство всички класически философи, поставяйки Платон и Аристотел в центъра му. Хераклит, Евклид, Алкиабад, Диоген, Протагор и др. също се появяват в тази картина. Любопитно е, че много от тези класически фигури са представени чрез портрети на техните съвременници.
• Местоположение:Апостолически дворец, град Ватикана
• Авторът: Рафаело Санцио. Рафаело е италиански художник и архитект на Висшия Ренесанс. Работата му е толкова почитана заради яснотата на формата, лекотата на композицията и визуалното постигане на неоплатониеския идеал за човешко величие.
• Възможна последваща учебна разработка: Във фреската виждаме абсолютно симетрична и балансирана композиция (фигурите са разпределени в симетрични маси отдясно и отляво на вертикалната ос на изображението, както и елементите на представената архитектура). Изображението е подредено в много прецизна рисунка, с ясен преобладаващ цвят и перфектна фронтална конична перспектива (чиято точка на изчезване е по вертикалната ос на изображението) и му позволява да представи с абсолютна точност архитектурата, в която са поставени персонажите.

Произведение #6 Стенопис на сграда от Патрик Комеси (Нова европейска живопис)

• Позиция и отношение по темата: перфектна перспектива и дълбочина с 3D ефект
• Кратко описание: алея със стълби и съседи, занимаващи се с ежедневието си, нарисувана отстрани на сграда
• Местоположение:Ейзин-Пине, Франция
• Авторът: Патрик Комеси. Френският художник Патрик Комеси живее в Ейзин-Пинет, Франция, но пътува из цялата страна, за да обрисува стени. Използвайки фасадата на сградите за свое платно, той улавя историята и културата на мястото чрез изкуството си. Комеси използва trompe-l’œil, техника, при която реалистично изглеждащи сцени се използват за създаване на оптични илюзии. Интересното тук е, че докато тези реалистични, но фалшиви фасади ви заблуждават на пръв поглед, някои от хората, нарисувани там, някога са били реални. Комеси често рисува много забележителни хора от историята на града, в който се намира стенописът.
• Възможна последваща учебна разработка:перспективната работа е толкова прецизна, че наистина изглежда сякаш в средата на сградата има алея.

Произведение #7 „Cinq Ellipses Ouvertes“, изложба: Съзвездие от Феличе Варини (Нова европейска живопис)

• Позиция и отношение по темата:локализирана перспектива
• Кратко описание: линии, начертани върху няколко сгради, които гледайки от точната позиция, създават впечатлението, че са обръчи или изпъкнали стълбове.
• Местоположение: вход към Центъра Помпиду-Мец, Мец, Франция
• Авторът: Феличе Варини. Варини е швейцарски художник, базиран в Париж, номиниран за наградата „Марсел Дюшан“ за 2000/2001 г. Известен най-вече със своите локализирани в геометрична перспектива картини в стаи и други пространства, използвайки техники за проектор-шаблон. Феличе рисува върху архитектурни и градски пространства, като сгради, стени и улици. Твърди, че произведението съществува като едно цяло – в пълната си форма, както и с фрагментите. „Моето безпокойство“, казва той, „е какво се случва извън гледната.“
• Възможна последваща учебна разработка: Дълбочината на работата е точна и наистина създава впечатлението, че обектът изпъква от „платното“

Произведение #8 Les Demoiselles d’Avignon (Младите дами от Авиньон) от Пикасо (Кубизъм)

Това произведение на изкуството е обект на авторско право, поради което не може да бъде представено в това досие. Оригиналът на творбата може да бъде видян Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, САЩ.

• Позиция и отношение по темата: без перспектива, това е началото на отдалечаване от нормите, определени от Ренесанса, когато осъзнават, че има и други възможности.
• Кратко описание: пет голи жени, две от които носят маски в африкански стил. Те са в нещо като полукръг и пред тях има купа с плодове.
• Местоположение:Музей на модерното изкуство (MoMA), Ню Йорк, САЩ
• Авторът:Пабло Пикасо. Пикасо е испански художник, скулптор, гравьор, керамик и театрален дизайнер, който прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Считан за един от най-влиятелните художници на 20-ти век, той е известен със съосноваването на кубисткото движение, изобретяването на конструираната скулптура, съвместното изобретяване на колажа и с голямото разнообразие от стилове, за чието разработване и изследване е помогнал. Сред най-известните му творби са протокубистката „Младите дами от Авиньон“ (1907) и антивоенната „Герника“ (1937) – драматичен портрет на бомбардировките над Герника от германските и италианските военновъздушни сили по време на Испанската гражданска война.
• Възможна последваща учебна разработка: Пикасо елиминира всичко възвишено на традицията, скъсвайки с Реализма, каноните на пространствената дълбочина и съществуващия идеал на женското тяло, свеждайки цялата работа до набор от равнини.

Произведение #9 Рисунка на ръце от Ешер (Модернизъм)

• Позиция и отношение по темата:2D и 3D
• Кратко описание: две ръце, рисуващи се една друга едновременно
• Местоположение: Спомената е в книгата „Gödel, Escher, Bach“, от Дъглас Хофстадтър (Ешер е нидерландски художник)
• Авторът: Мауриц Корнелис Ешер. Ешер е нидерландски графичен художник, който изработва вдъхновени от математиката дърворезби, литографии и мецотинти. Въпреки широкия интерес, през по-голямата част от живота си Ешер е бил пренебрегван в света на изкуството, дори и в родната си Нидерландия. Бил е на 70 години, когато се провежда негова ретроспективна изложба. В края на двадесети век той става по-широко оценен, а през двадесет и първи век се прославя в изложби по целия свят.
• Възможна последваща учебна разработка: Това е пример за това, което авторът Дъглас Хофстадтър нарича „странна примка“, парадоксална система, която непрекъснато се повтаря по самореферентен начин, без да изглежда да има начало или край. Ешер е бил очарован от тези парадоксални рекурсии, независимо дали ги е изследвал под формата на стълби, водопади или саморисуващи се ръце. Това е и едно от най-ясните изследвания на Ешер на илюзионизма, заложен в изобразителното изкуство, тъй като линията между двуизмерната рисунка и триизмерната реалност е умело поставена.

Произведение #10 Устойчивостта на паметта от Дали (Сюрреализъм)

Това произведение на изкуството е обект на авторско право, поради което не може да бъде представено в това досие. Оригиналът на творбата може да бъде видян в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, САЩ.

• Позиция и отношение по темата:Линейна перспектива
• Кратко описание: гледка на плаж със скали от дясната страна на заден план. Малко дърво или клон излиза от нещо, което изглежда като маса. 3 топящи се часовника, един на клона, един на масата, а още един над това, което прилича на човешка или животинска фигура. В долния ляв ъгъл на картината има оранже часовник, покрит с мравки.
• Местоположение: TМузеят за модерно изкуство, Ню Йорк, САЩ (каталунски художник)
• Авторът: Салвадор Дали. Дали е испански художник сюрреалист, известен с техническите си умения, прецизни чертежи и поразителните и странни образи в творбите си.
• Възможа последваща учебна разработкаа:Тази картина представлява линейна перспектива. Предметите на преден план- дървото, часовниците, масата, се открояват повече от предметите, които художникът иска да бъдат забелязани като планината, небето, океана и скалите на заден план.

Практически дейности

Дейност 1 – Анализирайте картината, нейната перспектива и контекст

Цели

Анализирайте две картини (опитайте се да изберете такива, които имат голяма разлика помежду си) и се опитайте да определите каква перспектива е използвана и причините за намеренията на художниците.

Необходими материали

Лаптоп, компютър или таблет за всеки учащ или за всяка група учащи и достъп до интернет.

Подготвителен етап

Покажете двете картини на учащите, помолете ги да потърсят информация за биографията и периода на живот и творчество на автора.

Разработка

представете две произведения на изкуството на студентите и ги помолете първо да направят кратко проучване на контекста. Идеята е те да имат известни познания за времевата линия, така че да им е по-лесно да продължат с работата си върху произведенията.

След това, в екипи или индивидуално, ги помолете да запишат:

• каква перспектива е била използвана;
• какво е тяхното мнение за това, което би могло да накара художника да създаде произведението си по този начин;
• сравнете едната картина с другата.

Пример за две картини, които биха се съчетали добре:

• Брошури или практически листове– това е ръководство за видовете перспективи и за това как да ги идентифицираме:

Types of perspective drawing — Cristina Teaching Art

Препратки

• Dauben, Joseph W.: The Art of Renaissance Science
• Dutch, Steven: Perspective in Art – Slides
• Perspective art lesson
• Todo Sobre Arte
• Contemporary Art Issue (CAI)
• The Art of Education University
• Sartle ; blog
• Joy of museums virtual tours: Virtual Tours of Museums, Art Galleries, and Historic Sites
• Bavarian State Painting Collections
• Totally History