Въведение

Терминът fauves (от френски „зверове, диваци“) се отнася до авангардно художествено движение, което всъщност представлява група художници, предимно с френиски произход, които в началото на ХХ век създават преживяване, което е краткотрайно във времето, но от голямо значение в еволюцията на изкуството, защото представят иновация. Това течение се нарича още фовизъм.

В този педагогически материал, ще ви запознаем първо с произхода на движението, представяйки кратък исторически и културен контекст на неговия възход. След това ще навлезем в детайли относно спецификата на движението, въз основа на цветове, форми, мазки, перспектива и др. Накрая ще ви запознаем с 10 от най-известните фовистки картини и ще дадем два практически примера за дейности, които могат да бъдат реализирани в арт работилница, базирана на Фовизма.

В обобщение, в този материал, вие ще:

• Ще се запознаете с произхода на фовизма,
• Ще научите за някои от неговите ключови фигури и влиятелни лица,
• Ще изследвате спецификите на техниките на Фовизма,
• И много още!

Темата

История на движението

Произходът на движението

Произходът на движението се крие във включването, във френската импресионистична традиция от края на 19-ти век, на етапи, изпълнени с романтични и скандинавски акценти, като предложенията на Едвард Мунк. Терминът „фовизъм“ означава „диви зверове“ и е въведен от критика Луи Воксел след изложбата „Salon d’Autumne“ през 1905 г. Изложбата, проведена в Париж, предизвиква широко възмущение заради няколко детайла, които излизат от нормата: толкова живи и неестествени цветове шокират обществеността и критиците, а скоро след това фовизмът печели своето място като едно от първите авангардни движения в изкуството на 20-ти век. Всъщност Воксел, влизайки в осмата зала на „Salon d’Autumne“ в Париж (1905 г.) и виждайки традиционна статуя, заобиколена от картини с много бурни и ярки цветове, възкликва: „Ето го Донатело сред зверовете!“.

В ранните години на 20-ти век художници пост-импресионистите, работещи във Франция като Ван Гог, Гоген, Сьора и Сезан, по това време са смятани за лидери на авангардното изкуство. Техните експерименти с прилагането на боя, предметна област, експресивна линия и чист цвят са напредък, който подхранва появата на фовизма. Символизмът, с неговия акцент върху вътрешната визия на художника, е друг важен фактор, който влияе. От друга страна, европейската преоценка на африканската скулптура като изкуство, вместо като антропологична особеност, въвежда нови идеи за форма и представяне на европейските модернисти.

Артистите на движението

Има редица художници, които се приближават до движението. Фигурата, която най-често се свързва с фовизма, е тази на Матис. Следвайки примера на Гоген, Ван Гог и Сьора, Матис доближава изкуството до абстракцията. Това иновативно модернистично движение елиминира спокойствието на субектите, като вместо това внася цвят и енергия чрез движение и мазки с четка.

Най-известните фовистки произведения на изкуството са на Матис. Много от творбите му са останали като емблематични и мигновено разпознаваеми картини. Например, Матис съчетава мистични и еуфорични теми с отчетлива плоскост и подчертана палитра и тези творби продължават да влияят върху хода на съвременното изкуство.

Анри Матис използва ярко контрастиращи цветове от самото начало, докато не създава творба, в която цветът, освободен от традиционната си описателна роля, изразява пълния си потенциал: Collioure от лятото на 1904 г.

В картините на Матис може да се види несдържаността на цветовете, липсата на сенки и светлина с едва загатната перспектива.

Други главни действащи лица на тази нова тенденция са: Андре Дерен, Раул Дюфи, Ван Донген, Морис Де Вламенк и Жорж Брак, Анри Матис, Алберт Марке.

Други художници оценяват идеите на движението и са близо до него, въпреки че остават извън него поради определени идеологически различия: Алексис Меродак-Жано и Маркет, Отон Фриц, Жорж Брак. Руо и младият Пабло Пикасо.

Развитие и упадък на движението

Тази група художници обаче никога не е била истинска група или движение и не може да се счита за истинско художествено течение. Те не са имали определени правила, нито програма, нито ясна идеологическа цел.

До 1907 г. групата започва да се разпада и членовете й се отчуждават един от друг: за много от тях фовизмът е моментна фаза, преживяване, през което е необходимо да се премине, за да се развият различни стилове.

Опитът на Фовистите приключва през 1908 г., от което следва, че то продължава само няколко години, но има трайно и устойчиво влияние върху голяма част от европейския и особено немския експресионизъм.

Всъщност, критиците често разглеждат Фовизма като основен и „преходен“ момент в развитието на модернисткото изкуство. Със сигурност може да се каже, че Фовисткото движение проправя пътя на други много влиятелни стилове на 20-ти век. Андре Дерен, например, развива неокласически стил, докато художникът Жорж Брак, някога фовист, работи заедно с Пабло Пикасо, за развитието на кубизма.

По този начин движението официално просъществува само няколко години. Фовистите са били активни само до 1910 година. Голямата ретроспекция на Сезан през тази година е причината за новите посоки, предприети от някои от членовете, и огромното развитие на кубизма, което помага да се прекъсне крехкото единство на движението.

Исторически и социален контекст на движението

Фовизмът, за разлика от другите експресионистични движения, не проявява интерес към социално-политическите аспекти на света, от който е част, а само към откритото отхвърляне на естествените форми и използването на обичайните цветове. Наистина, фовизмът притежава дива нотка, но членовете му по-скоро са изучавали цветовата диаграма, продиктувана от вкуса към наситените цветове.

Те са обсъждали и често са критикували импресионизма, въпреки че са оценявали необикновеността на светлината, генерирана при използването на чисти цветове. Фовистите са по-малко противоречиви и критични към обществото, отколкото към експресионистите, но имат по-голям интерес към цвета, използван свободно, по емоционален начин. Те са вдъхновени от Ван Гог и Гоген и са първите, които проявяват интерес към африканското изкуство.

Характеристики на движението

Има няколко характеристики, които могат да помогнат на зрителя да идентифицира отличителните чертите на фовистката картина. Ето някои от най-често срещаните:

Типичните черти за Фовизма са уникални в способността си да изглеждат както вечни, така и иновативни. Днес, художниците продължават да използват смели цветове и щрихи, за да създават живи произведения на изкуството.

В споделената си грижа за изразяване чрез цвят и форма, експонатите на изкуството на Фовизма като цяло са по-малко заинтересовани от степента на новост на своите субекти. Докато импресионистите и постимпресионистите са изобразявали сцени от съвременния градски живот, като булевардите, кафенетата и концертните зали на Париж, фовистите са взели по-традиционни теми като отправна точка. Техните творби черпят вдъхновение от света около тях и включват портрети, пейзажи, морски пейзажи и фигури в интериора, но визуалното въздействие на цветовата композиция има предимство пред всеки друг възможен разказ или символизъм. Вместо това, те използват своите субекти като средства за изучаване и рисуване, с ненатуралистичната си четка и цвят, като средство за водене на зрителя във вътрешните си и творчески пътешествия.

Отхвърлянето на реализма

Това, което отличава художниците от това течение, не е изборът на субект и тема на техните произведения, а преодоляването на неразбирането, което все още свързва концепцията за изкуството с натуралистичната имитация на реалността.

Друга ценстрална художествена грижа на фовизма е цялостният баланс на композицията. Опростените форми и наситените цветове на Фовизма привличат вниманието към присъщата равнинност на платното или хартията; В рамките на това художествено пространство всеки елемент играе специална роля.

Опростяването на формите

Затова Фовистите решават да опростят формата. По-голямо значение се отдава на емоциите и на това, което определена тема възбужда като чувство в художника. Те изоставят реалистичното представяне само по себе си, за да преставят реалността, такава каквато я усеща художника.

Липса на перспектива

Това, което е имало значение за Фовистите, не е било значението на произведението, светлосянката или перспективата, а опростяването на формите, непосредствеността и цвета.

Отдалечавайки се от реализма, Фовистите връщат някои повтарящи се характерни черти. Например, в допълнение към опростяването на формите и линиите, в картините на фовистите виждаме използването на цветове, които са ярки или нереалистични; Освен това се пренебрегва и перспективата. Усещането за дълбочина се създава чрез скъсяване на изгледите в една равнина и чрез контраст на цветовете.

Предимството на цвета

Основните цветове са решително използвани с антинатуралистична функция, лилави дървета и червени човешки фигури, свободно и произволно избрани и съпоставени според кохерентността, присъща единствено на хармонията на композицията.

Един от най-големите приноси на Фовизма към модерното изкуство е радикалната му цел да отдели цвета от неговата описателна и представителна цел и да му позволи да съществува на платното като независим елемент. Всъщност, цветът е предназначен да проектира състояние на ума и да създаде структура в рамките на произведението на изкуството, без да се налага да бъде верен на естествения свят.

Педагогически подход

Защо тази тема е подходяща за възрастните обучаеми?

Членовете на фовизма споделят идеята за използване на интензивен цвят, като средство за описване на светлината и пространството, а също и схващането че той предефинира чистия цвят и форма като средство за предаване на емоционалното състояние на художника. В това отношение фовизмът се оказва важен предшественик на кубизма и експресионизма, както и крайъгълен камък за бъдещите начини на абстракция. Като предшественик на много революционни движения и такива, които напълно променят живописа и изкуството, е важно да се анализират произхода и характериските на движението на Фовизма. Въпреки че продължава само няколко години, то има голям отзвук.

Какви са резултатите от обучението от въвеждането на тази художествена тема в образователна дейност?

С тази дейност обучаемите ще могат да научат повече по темата, поглеждайки през очите на художника и използваните от него инструменти. Всъщност, дейностите са заложени така, че учащите да могат да узнаят за силата на светлината, отразяваща обектите, и как тя може да повлияе на художествените възгледи.

Как да го направим: стратегии, инструменти и техники.

Обучаемите ще вземат както активно, така и пасивно участие в обучението си. Всъщност, използвайки своите фотоапаратите си, те ще могат да разширят познанията си за светлините и да обсъдят темата с класа, след което да се учат от други експерти в областта на историята на изкуството.

Произведения на изкуството

Произведение #1 Алексей фон Явленски, Шоко с червена шапка, 1909

• Позиция и отношение по темата Художник е Алексей фон Явленски. Алексей фон Явленски (1864-1941) е руски художник. Произведението представлява портрет на жена. Художникът следва характеристиките на фовисткото движение. Явленски пръв се отличава с изключително лично отношение към използваните цветове, разгърнати на широки, равнинни фонове, след Матис, с чиято работа се запознава по време на честите си престои в Париж.
• Кратко описание Портрет на жена. Тя има червена шапка и червено червило. Има големи очи. Тя се взира в зрителя. Художникът използва зелен цвят за кожата. Използва червен цвят за единствено за аксесоарите, докато останалото е в зелено. Цветовете са ярки, а формите прости. Явленски разгръща цвета в широки, равнинни фонове, а мазките на четката са неправилни.
• Местоположение Картината е изложена в Музея на изкуствата „Колумб“ в Кълъмбъс, Охайо, САЩ.
• Възможна последваща учебна разработка Фовистите използват цветовете, за да изразят емоции и чувства: може да е полезно за учениците да се спрат на картината и да кажат какви емоции предизвиква у тях.

Произведение #2 Колиур през Август, Анри Матис, 1911

• Позиция и отношение по темата „Колиур през Август“ е картина на Анри Матис. Матис е един от най-важните художници на Фовисткото движение. Той въздейства чрез своите синтетичните форми и живи цветове.
• Кратко описание Картината представлява пейзаж, със село, гледащо към морето. Виждат се дървета и село от къщи на заден план. Жълтият нюанс доминира в картината. Това ни напомня за горещината през август. Тази светлина е типична и за южното крайбрежие на Франция, където се намира Колиур. Матис разпределя цвета върху платното със замах. По този начин той не покрива платното напълно.
• Местоположение Произведението на изкуството сега е собственост на важна американска колекция- Christie’s.
• Възможна последваща учебна разработка Анализ на тази картина може да помогне на учащите да разберат работата на Матис и да проучат как се е развила във времето.

Произведение #3 Пристанището на Хавър, Раул Дюфи

• Позиция и отношение по темата „Пристанището на Хавър“ е картина от Раул Дюфи.

Тази картина представлява отдалечеността от реализма, типична за Фовизма, използвайки различни цветове и фокусирайки се върху усещанията, а не върху реалността.

• Кратко описание Картината изобразява пристанище. Това е сцена от ежедневието, с изобразени хора на кея. Доминиращите цветове са розово и синьо.

• Местоположение Произведението на изкуството сега е собственост на важна американска колекция- Christie’s.

• Възможна последваща учебна разработка За учащите може да бъде интересно сами да отидат и да пресъздадат сцени от ежедневието.

Произведение #4 Къпещият се, Анри Манген 1881

• Позиция и отношение по темата Тази картина представя Фовисткото художествено движение. Основната особеност на творбата е използването на контрастни цветове и дръзка четка. Сцената, която Манген представя, е жанрова. Сцена, която виждаме всеки ден- нищо специално не се случва. Въпреки че е жанрова сцена в спокоен пейзаж, това е динамична, енергична картина.
• Кратко описание Това произведение на изкуството показва жена, седнала на скала в морето. Краката й са във водата. Художникът използва различни нюанси на синьото и цветовете са ярки.
• Местоположение В момента творбата се намира в Музея на Гренобъл, Франция
• Възможна последваща учебна разработка Използвайте изображението, за да откриете как художниците Фовисти са представяли жанрови сцени и как са използвали цветовете и специфични техники.

Произведение #5 Плакати в Трувил, Алберт Марке, 1906

• Позиция и отношение по темата Марке създава много картини, но по природа срамежлив и „умерен фовист“. Той прилага някои от техниките на фовизма, но не всички.
• Кратко описание Картината представя малкия град Трувил. Стенописите представят променящото се време и модерните проявления през 20-ти век. Художникът използва 3-те основни цвята- синьо червено и жълто. Стенописите не са много подробни, но можем разпознаем характерните особености на рекламата.
• Местоположение Картината се намира в Националната художествена галерия, Вашингтон, САЩ.
• Възможна последваща учебна разработка Стенописната реклама представя променящите се времена и модерните проявления на 20-ти век. За учащите може да бъде интересно да се задълбочат в анализа на връзката между историческите събития и художествените техники.

Произведение #6 Казимир Малевич, Къпещ се, 1911

• Позиция и отношение по темата „Къпещ се“ е фигуративна картина на Казимир Малевич от 1911 г., широко определяна като фовистка картина заради ярките тонове, използвани от художника.
• Кратко описание Изобразена е мъжка фигура, която си проправя път през пустеещ пейзаж. Този портрет се отличава с удължени и несъразмерно големи части на тялото. Червените тонове доминират и се използват върху самия обект, така и в пейзажа. Има също и сини и жълти нюанси, чиято форма с постигната чрез плътни линии черна боя.
• Местоположение В момента картината се намира в музея Stedelijk, Амстердам, Холандия.
• Възможна последваща учебна разработка Художникът преминава през много стилистични промени през 1910-те години: научете повече за неговото развитие.

Произведение #7 Алексис Меродак-Жано, Клоун със синя топка, 1906 г.

• Позиция и отношение по темата Алексис Меродак-Жано е френски художник и скулптор. Свързан с Фовисткото движение, той стои зад първата парижка изложба на Василий Кандински през 1904 година.
• Кратко описание Художникът прибягва до широки равни тонове на чисти и ярки цветове, те претендират за изкуство, основано на инстинкта, отделят цвета от препратката му към обекта, за да подчертаят общото излъчване.
• Местоположение В момента картината сега се намира в Музей Petit-Palais, Женева.
• Възможна последваща учебна разработка Алексис Меродак-Жано играе с цветовете и формите. Как художниците фовисти съпоставят различните цветове?

Произведение #8 Отон Фриц, Къпещите се от Аделис, 1908

• Позиция и отношение по темата : „Къпещите се от Анделис“ е картина на Отон Фриц. Отон Фриц е френски художник, един от най-важните представители на фовизма.
• Кратко описание Картината изобразява голи жени и мъже. Те се къпят в езеро. Някои излизат от водата, други стоят неподвижно на ръба.
• Местоположение В момента картината сега се намира в Музей Petit-Palais, Женева.
• Възможна последваща учебна разработка : Тук употребата на черния цвят, използван за разделяне на другите цветове, е много интересно. Всъщност много крайни очертания и контури са направени с тъмни цветове и това придава определена плътност на елементите.

Произведение #9 Автопортрет, Анри Манген, 1905 г.

• Позиция и отношение по темата Анри Манген, подобно на Чарлз Камен или Жан Пюи, е част от групата фовисти през 1905 година. Той е и един от спътниците на Матис в ателието на Гюстав Моро през 1890-те. Приятел на Бонард и Синяк, Манген се установява в южното Средиземноморие и изгражда лирично творчество със смели хроматични акценти. Жените и пейзажът са любимите му теми. Тук обаче представвяме автопортрет. Автопортретът на Анри Манген е картина от 1905 година.
• Кратко описание В автопортрета художнинкът има жълта шапка, пазеща го от слънцето. Цветовете са нюанси на лилаво, светло синьо и розово. Погледът е насочен към зрителя, но нюансите на избраните цветове придават известно спокойствие на картината.
• Местоположение В момента картината е част от частна колекция.
• Възможна последваща учебна разработка Работата на Манген е повлияна от Матис и обратно. Смята се, че и двамата са сред водещите представители на фовизма, така че те имат както общи отличителни белези, така и лични особености. За учащите може да бъде интересно да отбележат разликата в стила, мазката на четката и други, за да подчертаят разликата между двамата художници.

Произведение #10 Жълтата танцьорка, Алексис Меродак-Жано (1912)

• Позиция и отношение по темата Свързан с фовисткото движение, той инициира първата парижка изложба на Василий Кандински през 1904 г. и оглавява художествено списание, отворено за артистичния авангард- „Les Tendances nouvelles“ (1904-1914).
• Кратко описание Художественото оформление представлява млада жена, която танцува. Цялата фигура е изрисувна в жълто. Тя представлява тялото на жена, в движение, в чувствена, грациозна и деликатна поза. Главата, изпъната напред, жената се разкрива в позиция на откритост, благоприятна за взаимоотношения с другите. Жълтият цвят подсилва приятелския и братски характер на героя. По отношение на слънцето, този цвят приканва към празника, към радостта, към удоволствието.
• Местоположение В момента картината се намира в Музея на изящнинте изкуства (Musée des Beaux-Arts d’Angers), във Франция.
• Възможна последваща учебна разработка Тук, както и в някои от другите му картини, някои знаци напомнят черти на африканското изкуство. Откриването на африканското изкуство и незападните култури оказва голямо влияние върху фовизма. Последователите му рисуват синтетични форми и търсят преди всичко структура по цвят, за разлика от импресионизма, към който те критикуват за липсата на структура. Фовизмът култивира истински лиризъм и голяма жизненост. Той е по-скоро химн на свободата. Долавя се и желание за връщане към аркадските източници. Бреговете на Средиземно море, носители на мита за една мечтана античност, са идеалната среда за тези художници. Така че е интересно да се види как дадено движение подхожда или не се доближава до други култури и други художествени течения.

Практически дейности

Дейност № 1

Наименование на дейността

Значението на цветовете

Цели

Да помогне на учащите да разберат защо цветовете играят толкова важна роля във фовистичната живопис.

Материали

• Достъп до интернет или библиотека
• Пособие за оцветяване
• Плакатна дъска, върху която да се рисува

Подготвителен етап за преподавателите/ медиаторите

Покажете на учащите някои импресионистични картини, насочете вниманието им към необикновената употреба на цвета и особено разликата спрямо другите движения.

Разработка

Помолете учениците да изберат един цвят. Цветовете могат да бъдат светло синьо, жълто, розово, но също така и бяло или черно. След това всеки учащ ще създаде плакат, който ще представлява табло на настроението с избрания цвят. Необходимо е да се загатне за историческата еволюция на цвета, за различните значения, придавани на този цвят с течение на времето. Например, розовото по време на Ренесанса е типично мъжки цвят, едва от 50-те години на миналия век се приписва като женски цвят.

Освен това можете да изберете някои картини, в които избраният цвят е по някакъв начин главно действащият. Необходимо е да се направи и личностен анализ на лицето, създало картината. Т.е. чувствата и емоциите, които този цвят предизвикват в човека. Донякъде като при творбите на фовистите, където цветът им позволява да изразят себе си.

Дейност № 2

Наименование на дейността

Фовизъм във времето и пространството

Цели

Учащите да разберат как художествените течения са позиционирани във времето и пространството, по отношение на други художествени течения, историческата, политическа ситуация на времето, културата на страната и как тя се отнася до други култури.

Материали

• Достъп до компютър с онлайн връзка.
• Достъп до географска карта
• Материали за рисуване
• Достъп до интернет
• Голяма плакатна дъска

Подготвителен етап за преподавателите/ медиаторите

Покажете на обучаващите се някои картини от различни художествени течения. Обяснете им, че всяко движение е свързано едно с друго като някои характеристики се запазват, а други се развиват и променят, във връзка с на историческия и културен период.

Разработка

Учащите трябва да създадат времева линия на различните художествени течения, дори да ги поставят на географската карта, в зависимост от страната или географската епоха, където течението се задържа най-много. Това ще им даде по-реално усещане за това как всичко е част от един континуум, а не изолирано едно от друго.

Но най-вече… Забавлявайте се, докато учите!